събота, 2 февруари 2013 г.

Балъков: Още съжалявам за пропуснатия финал на САЩ'94

Красимир Балъков отново ще обуе футболните обувки, за да играе днес с ветераните на Щутгарт в най-интересния зимен турнир на малки вратички в 10-хилядната берлинска зала "Макс Шмелинг". Така ще завърши динамичната седмица за 46-годишния българин, който в понеделник беше поканен в Цюрих на церемонията по коронясването на Лионел Меси със "Златната топка". Достатъчен повод, за да го потърсим за интервю.

- Как сте, г-н Балъков, как прекарахте празниците?
- Благодаря, всичко е окей. На Коледа бях вкъщи в Германия с децата си, а Нова година посрещнахме с приятелско семейство на ски. Ходим на едно място в Австрия и винаги прекарваме чудесно, в хубава атмосфера, но за съжаление тази година - без много сняг.

- Вероятно един треньор си пожелава за новата година да си намери подходящ отбор?
- Треньорската професия е такава, че нито знаеш кога, нито къде ще започнеш да работиш. Като съм поел този професионален път, съм си дал сметка и съм наясно с това. Аз не завися от тази работа и мога да живея без нея. Но съм я избрал за моя професия като логично продължение на футболната ми кариера. Имам амбиции и мотивация и винаги се стремя да направя нещо добро и да постигна оптималния резултат. Понякога и търпението е част от тази професия. Ръцете ме сърбят за работа, както се казва, но искам да започна начисто в клуб, чиито цели и разбирания за футбола съвпадат с моите.

- Преглътнахте ли огорчението от начина, по който се разделиха с вас в Кайзерслаутерн?
- За да отида там, аз взех едно много емоционално решение, защото това е Бундеслигата и аз имах желание да се върна в нея и като треньор. Не го анализирам като грешка, но решението беше повече емоционално, отколкото професионално обосновано. Там се получиха разминавания. Останах неприятно изненадан от решението на мениджъра, който ме ангажира за година и половина, а прекрати треньорската ми работа преждевременно. Плановете, които бяхме начертали като цел през тази година и половина, бяха съвсем различни. Това преживяване ще ми бъде за поука. Във футболния бизнес място за емоции няма.

- Почувствахте ли се излъган?
- Не искам да се връщам назад и да дълбая в тази тема, която за мен е приключила. Мога да кажа само, че беше шамар по моя авторитет. Бих го сравнил с това - все едно да ударят шамар на дете, което не е направило беля.

- Наскоро от Хайдук изказаха благодарност към вас и вашите помощници, че сте приели да се разсрочи изплащането на сумите, които още ви дължат. И така сте спасили клуба от отнемане на лиценз...
- С Хайдук запазихме добрите отношения. Между другото, Сплит е едно от най-симпатичните места, в които съм работил. Много красив и много футболен град. А отборът е този, в който съм реализирал най-много идеи от моята треньорска философия. Радвам се, че хората там го оценяват. В последните месеци работихме без заплати и когато ни помолиха да ги разсрочим, ние приехме, защото знаехме за тежкото финансово положение.

- Коя ще бъде следващата спирка в треньорската ви кариера?

- И Господ не може да ви каже. Навсякъде, където съм работил, преди това не ми е минавало никога през ума, че ще отида там някой ден - Сплит, Бургас, Кайзерслаутерн... Човек никога не знае, особено когато е треньор. Само Жозе Моуриньо и още няколко специалисти от неговия калибър могат да си избират отборите.

- Като стана дума за него, очаквахте ли да се видите на връчването на "Златната топка"?
- В Цюрих разбрах, че той няма да присъства. Имах голямо желание да се видя с него... Беше невероятно събитие с повече от 1500 души - играчи, треньори, ръководители. От тези, които са познати добре в България, ще спомена Лотар Матеус, Петър Александров, Роналдо...

- Какво ви каза Матеус?
- Пита ме как е българският футбол. Беше запознат с резултатите на националния отбор, явно го следи. Обсъждахме и кой ще вземе "Златната топка"...

- Изненада ли ви, че е Меси?
- Ни най-малко! Рядко някой показва такова постоянство, каквото демонстрира Меси в последните пет години. Абсолютно заслужено той е победителят за четвърти пореден път.

- Вече го обявяват за най-добрия футболист в историята...
- Според мен един футболист може да се обяви за най-добър в историята чак когато приключи кариерата си. Меси върви много сигурно в правилната посока да се превърне в такъв, но още не е стигнал до крайната точка. Без никакво съмнение той е най-добрият в момента. Да е жив и здрав, да играе такъв футбол и да ни радва, защото има още поне 10 години пред себе си. И ако те са същите, както досега, не виждам кой друг може да бъде най-добър в историята. Феномен!

- С какво помните Моуриньо от Спортинг?
- Много хубави спомени имам. Разбирахме се перфектно с него. Той беше асистент на треньора ни Боби Робсън и му превеждаше. Още тогава ме заинтригува неговото виждане за футбола. Никога обаче не съм предполагал, че може да бъде този Моуриньо, когото виждаме днес.

- Арогантен?
- Той не е арогантен като човек, такъв професионален стил на работа е избрал.

- Как ще го опишете с три думи?

- Контактен, интелигентен, практичен.

- Разбрахме, че случайно сте се видели след връчването на "Златната топка" и с другия Роналдо от Бразилия.
- Чиста случайност. На следващия ден обядвахме в един ресторант, в който беше Кафу, а и Роналдо.

- Като знаем неговия апетит, сигурно масата му е била отрупана...
- Не съм обърнал внимание какво има на масата му, но разбрах, че е смъкнал 17-18 килограма, като участвал в бразилска телевизионна програма за отслабване. Той винаги ми е бил много симпатичен и понеже говоря неговия език, го попитах дали си спомня за България от световното в Щатите през 1994 г.

- И какво ви отговори?
- Каза, че бил много млад тогава и не си спомня много неща извън мачовете на Бразилия.

- Вас сигурно още ви е яд, че България не стигна до финал срещу нея.
- Как няма да ме е яд! Имахме тази златна възможност. Но най-вече ме е яд за загубения полуфинал срещу Италия. Не ни превъзхождаха като отбор, но ни превъзхождаха като опит. Италианците без блясък и без много големи усилия постигнаха резултат, докато ние вложихме огромна доза енергия, но не я реализирахме. Те ни излъгаха, казано на футболен език.

- За какво друго ви е яд от световното?

- Че не изиграхме мача срещу Швеция както трябва. Не го взехме достатъчно насериозно като другите мачове, може би защото знаехме, че ще ни дадат медали. Имахме мотивация да помогнем на Стоичков да стане едноличен голмайстор, но и в това не ни провървя...

- Ще ни провърви ли да се появят скоро нови футболисти, които да ни радват в големи чужди отбори, защото след Бербатов, Стилиян и Мартин не се виждат такива?
- Аз съм казвал не веднъж мнението си за проблемите на българския футбол. Първенството ни трябва да стане по-конкурентно. При 10 отбора в "А" група ще има на сезон по 4 мача между водещите клубове - повече интерес, емоция и по-малко съмнения за корупция. Когато от 10 отбора 6 се борят за европейски турнири, а другите 4 да не изпаднат, няма да има кой на кого да дава. И ще се случват повече позитивни неща. Едно силно първенство ще ни държи на авторитетна позиция в Европа. Другото е да имаме добър национален отбор, поне през него в сегашната ситуация да излизат момчета и да играят в по-реномирани клубове. Така, както се случваше с моето поколение. В момента имиджът на българския футболист е позагубен в силните първенства.

- Иван Вуцов беше казал, че някой ден ще станете треньор на националния отбор?

- В момента България си има перфектен треньор в лицето на Любо Пенев, който си върши добре работата и всички са доволни. Какво ще се случи някой ден, това във футбола никой не може да предскаже. Аз нищо не изключвам.

- Като почитател на тениса следите ли възхода на Григор Димитров?

- След футбола от спортовете голфът и тенисът са ми най-близки. Разбира се, тенисът е приоритетен, тъй като и синът ми се занимава с този спорт. Преди години се срещнахме с Григор на един турнир в Хасково, още преди той да стане такава звезда. Запознахме се и се радвам от сърце на успехите му. Нямаме друг български тенисист, който да е стигнал до финал. Той вече направи кариера, въпросът е да я поддържа и да търси постоянство и развитие, за което му стискам палци.

- Съжалявали ли сте някога, че синът ви избра тениса, а не футбола?
- Не, никога. Сега той тренира в Испания и следващите две-три години ще бъдат решаващи за него - дали ще може да влезе в мъжкия тенис или не. Това, че не е станал футболист, не ме натъжава ни най-малко. Ще бъда безкрайно щастлив, ако благодарение на него "името Балъков" се реализира и в тениса. Тогава няма да има по-щастлив баща от мен. Но и да не стане така, ще продължа да го подкрепям в усилията му да намери своя път.

sportni.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар