неделя, 27 януари 2013 г.

Изповедта на един от най-добрите българските футболисти

Той беше един от най-добрите в състава на Димитър Пенев на световното първенство в САЩ през 1994 година. Твърд титуляр, истински мъжкар, отличен футболист и прекрасен човек.
 
Емил Кременлиев е неговото име. В последно време Емо като че ли се изгуби. Не можеше да бъде открит нито за интервю, нито за коментар. Заговори се, че е задлъжнял с пари, че има семейни проблеми и че трудно се справя с живота. Кременлиев най-после се съгласи да говори – специално за читателите на агенция БЛИЦ.
 
Kremenliev_9.jpg-Емо, добър ден, удобно ли е?
- Дал бог добро! Удобно е.
 
-Къде се изгуби толкова време, сякаш потъна вдън земя?
-(Смее се). Е, да кажем, че си бях сложил шапка невидимка и изчезнах, както се казва един филм – за 60 секунди! Но сега съм на линия и всичко е наред.
 
-Сигурен ли си, че всичко е наред?
-Какво имаш предвид?
 
-Ами...
 -(прекъсва ме). Хайде, казвай, не се притеснявай. Мога да отговарям на всички въпроси. То толкова помия се изписа по мой адрес, че вече, честно казано, не ми пука.
 
-Говори се, че си затънал много с парите...
-Е, чак пък много. Имах проблем наистина, но вече всичко е наред. В това съм категоричен. Преди няколко години регистрирах фирма за недвижими имоти. С покупко-продажба на земи започнах да се занимавам. Става въпрос за нерегулирани имоти. Бях съдружник с един човек, който ме излъга. Няма смисъл да ме питаш за името му, няма да го кажа. Но, така е в живота... Животът може да ни поднесе изненади – удари под кръста и други. Аз получих такъв. Този човек ме излъга с пари, но най-неприятното е, че ме излъга с доверието си. Това нямаше как да не повлияе на мен – и психически, и финансово. Но успях да си стъпя на краката и мога да кажа, че в момента всичко е наред. Агенцията продължава да функционира. Е, не изкарвам луди пари, но се справям. Както се казва – връзвам двата края. Но не съм бедняк със сигурност (смее се).
 
-Заговори се, че си натрупал доста дългове?
-Кой е нямал дългове?! Имал съм и аз, но съм успявал да изчистя всичко. Не крия – имал съм дългове и към банка заради непогасени кредити. Но забавянето е продължило месец-два. Признавам, че на моменти ми е било трудно, но винаги в тежките мигове съм успявал да се съвзема.
 
-Със съпругата ти Таня в какви отношения сте?
-Ами... Ако смяташ, че това е новина – вече сме разведени.
 
-Кога се разведохте?
-Скоро беше... Съвсем скоро официално се разведохме. Казвам официално, защото ние с Таня от 6-7 години не живеем заедно. Просто така се развиха нещата, че в един момент трябваше да сложим край на нашата връзка. Но аз продължавам да я уважавам, защото с нея съм преживял прекрасни мигове. Имаме две момчета, да са ни живи и здрави, единият от които – Георги, е вече мъж. На 20 години е. Малкият Никола наскоро навърши 13 години. За мен и за Таня се говореше какво ли не. Изкараха я психично болна – че била лежала в психиатрична клиника. Нищо подобно. Даже имаше един случай, в който ни обвиниха, че сме се карали едва ли не като зверове – тя хвърляла саксии от терасата и дърпала едно от децата, докато аз съм й крещял. Щях да падна, като прочетох тези неща. Тогава просто имаше битов проблем между нея и един комшия, който се прави на голям бизнесмен, но това е друга история. Казано накратко – бракът ни с Таня е история...
 
-Децата? При кого живеят?
-При майка си. Но аз всеки ден ги чувам и много често се виждаме.
 
-Какво стана с големия ти син Жорко? Той беше в школата на Славия, където именно ти проходи във футбола.
-Преди време напусна. Нещо не се разбираше с Красимир Мечев – мъжа или бившия мъж, не знам, на Малина. Тръгна си оттам и отиде да играе в един третодивизионен отбор – “Ботев” (Ихтиман). Изкара есенния полусезон, но сега най-вероятно ще смени клуба. Има варианти и за чужбина... Ще видим. Жорко е умно момче. Всъщност, какво ти момче – мъж! Аз не му се намесвам, но винаги съм до него, когато се нуждае от съвет. Знаеш ли – радвам се, че децата ми се оказаха добри. Тежко им беше след развода и най-вече преди това, но показаха характер. Никога не съм ги чул да кажат една лоша дума за майка си. Мен не са ме обвинявали за това, че с Таня не се разбирахме. За което им благодаря!
 
- Малкият Никола....
- Малкият учи, ама здраво учи и най-често е пред компютъра. Като всички деца в момента. Спортът не го влече, не е спортна натура, но виж – ахнал е по компютърните технологии.
 
-Сам си ли в момента? Има ли жена до теб?
- Не, няма. В момента съм ерген.
 
- Е, звучи така, все едно си влязъл в манастир.
- Не, не. Не си помисляйте, че съм отрязал тотално жените. То и това остава – да ме изкарат, че съм станал гей. Просто нямам сериозна връзка, ако трябва да съм точен.
 
-Беше се появила мълва, че си движел с някаква красива варненка?
- (смее се с глас). Да, да – с варненската Пепеляшка. Голяма любов беше, ама приказката свърши, след като тя се метна от Аспаруховия мост! Майтапя се! С никаква варненка не съм бил. Да, признавам, че имах връзка с друга жена. Бяхме заедно известно време, но и с нея се разделих.
 
- Нямаш ли намерение да се връщащ във футбола?
- Категорично няма това да се случи. Аз не летя в облаците. Не съм готов да бъда нито треньор, нито пък шеф в даден клуб.
 
- А в политиката? Преди време първо се кандидатира за кмет на Панчарево, а после и за депутат от листата на ДПС?
- Отговорът ми е същият – не. Хайде да не говорим за политиката. Аз съм си направил някои поуки...
 
-Често ли си спомняш за лудото американско лято на 1994 година?
-Не често, но понякога. И ми става малко мъчно. Мъчно, защото тези времена не виждам как ще се върнат.
 
-Защо последният клуб, в който игра, бе Марек (Дупница)?
-В отбора ме покани Стефан Милушев – един прекрасен човек и отличен бизнесмен. Заради него отидох там да поиграя малко в залеза на моята кариера.
 
- Какво ще кажеш за финал?
-Никога, ама никога не съм съжалявал за нищо. Въпреки писанията по мой адрес, въпреки че често се прави от мухата слон. А миналото не можем да го върнем. Хубаво е обаче човек да си прави поуки от него, за да може внимателно да прави следващата си стъпка. Важното е човек да има силен дух и да се бори с препятствията. Някои казват – ти не успя да натрупаш толкова пари, колкото някои от твоите съотборници от световното в Щатите. Аз обаче им отговарям така – не това е от значение. По-важното е да живееш добре, макар и не с много пари, и да си здрав. Защото здравето, колкото и банално да звучи, не може да се купи!
 
Румен Илиев/БЛИЦ

Няма коментари:

Публикуване на коментар