На днешния ден преди четвърт век – 7 юни 1995 г. националният отбор на България постигна знаменит обрат в европейска квалификация срещу Германия от 0-2 до 3-2 под проливния дъжд на Националния стадион „Васил Левски“. Година по-рано нашите бяха елиминирали немците на четвъртфинал на Световното в САЩ.
В квалификациите за Евро 96 пък бяха уверен лидер в групата с пълен актив от точки и посрещаха Германия със самочувствие. В дните преди срещата футболистите са настанени в резиденция „Бояна“ и се готвят за сблъсъка. В нощта преди мача обаче групичка от пет-шест играчи, начело със Стоичков, се измъкнали от резиденцията и отишли на дискотека, а на връщане в 5 ч. сутринта се натресли бeз покана на гости на президента на страната Желю Желев.
В квалификациите за Евро 96 пък бяха уверен лидер в групата с пълен актив от точки и посрещаха Германия със самочувствие. В дните преди срещата футболистите са настанени в резиденция „Бояна“ и се готвят за сблъсъка. В нощта преди мача обаче групичка от пет-шест играчи, начело със Стоичков, се измъкнали от резиденцията и отишли на дискотека, а на връщане в 5 ч. сутринта се натресли бeз покана на гости на президента на страната Желю Желев.
Ето какво разказва за случката Ицо: „Прибрахме се с група от пет-шест човека на зазоряване от култовата за времето си дискотека „Нерон“ и гледаме – президентският апартамент в резиденция „Бояна“ свети. Отиваме при шефа на държавата! Решихме го на момента и хоп – пред вратата на д-р Желев. Отвори ни съпругата му Мария – пиеше чай малко след пет сутринта. И точно да дадем заден ход от неудобство пред нея, тя категорично ни спря с настоятелна покана за закуска –баница и кисело мляко.
Събудихме и държавния глава, беше неизбежно. И той, какво да прави –прие ни с онази блага негова усмивка. И двамата, светла им памет, се отнесоха с нас като към синове, които малко са попрекалили с...демократичните промени. Имаше само един начин да излезем нормално от ситуацията –обещахме тържествено, че вечерта на този ден ще победим Германия с цената на всичко“. Същото се наложи да направим и след около 5-6 минути пред Старшията, който ни залови във фоайето на Дом №2 на резиденцията. Явно не беше си лягал и ни чакаше със сърдита физиономия и цигара в уста. Наведохме глави и хъката-мъката...Поискахме нагло вместо последна дума да даде на виновните право на здрав сън...Заклехме се около 6 ч. сутринта да спечелим, каквото и да ни коства!
Няма коментари:
Публикуване на коментар