Хвърлена фланелка едва не проваля САЩ ’94

Всичко тече, всичко се променя. Някога около националния ни тим кипяха силни страсти, бушуваха войни, разгаряха се остри червено-сини спорове. Сега откъм Бояна вятърът довява безразличие, примесено с откровено пренебрежение от футболните фенове.

Преди 3 десетилетия А отборът обаче ни пращеше от талант, от силно его и желание за доказване кой е по-по-най. Дори капитанската лента бе обект на яростно противопоставяне, а емоциите на публиката бяха незаобиколим фактор. Какво се е случило с националния ви отбор от времето на Стоичков насам, недоумяващо пита не само треньорът на Базел Александър Фрай, питаме се и самите ние…

Нека очертаем контекста, в който през лятото на 1992 г. идва една буреносна контрола с Мексико по време на квалификациите за световното в САЩ и която можеше да преобърне хода на последвалите велики събития. В онзи момент България вече има своята мегазвезда, която 3 месеца по-рано е седнала свойски и не по протокол на парапета на кралската ложа на митичния „Уембли“ с купата на европейските шампиони в ръце – Христо Стоичков. Малко по-късно Ицо осигурява и шампионската титла за Барселона с два гола с глава в последния кръг на испанското първенство.
Стоичков без всякакво съмнение вече е едно от най-популярните имена в света на футбола, но

в България се сблъсква
със завистта и омразата

На 19 август 1992 г. играем уж мач като мач, но нещата около А отбора (не)очаквано ескалират. Мексиканците повеждат рано, а към края на първото полувреме, след извеждащ пас на Георги Йорданов-Ламята, Камата с фирмения си прехвърлящ удар буквално препарира бъдещия си голям приятел извън терена Хорхе Кампос – 1:1. В средата на втората част „Мистър Пеналти“, както вече наричат на Запад бившата звезда на ЦСКА, е спънат в наказателното поле на гостите откъм „синия“ сектор на националния стадион и сам застава зад бялата точка. 

Тогава обаче се случва изключително рядко събитие в бляскавата му кариера – колоритният вратар с прозвището Папагала взима сладък реванш от пловдивчанина, като парира удара му. Сектор Б избухва в негодувание и свирка пронизително. Малко след пропуска вбесеният от обидите Ицо е заменен предвидливо от селекционера Димитър Пенев, а в яда си голямата фигура в нашия състав демонстративно се съблича и хвърля на пистата своята фланелка.

Някак интуитивно Христо чувства, че избликът на хейтърите не е нито случаен, нито мимолетен, въпреки че вероятно не подозира, че всичко е резултат на внушения, които са започнали да се натрупват много отдавна. Публиката на Левски ревниво пази спомена за клубната икона Георги Аспарухов и е убедена, че той завинаги трябва да бъде определян като най-добрия български футболист, въпреки че времената се менят. Повече от две десетилетия след трагичната гибел на Гунди Стоичков е звезда на Барселона и никой не може да скрие факта, че той е един от фаворитите за спечелване на „Златната топка“. Така Ицо е на път да разруши един мит, а това не се харесва на мнозина. Още преди контролата с Мексико се разпространяват твърдения, че Стоичков играе силно само за Барса, но в националния не е никак полезен. След случката с пропуснатата дузпа, която е капката, преляла чашата, на Ицо му писва от негативизма и е на път да се откаже от А отбора.

Може би без спокойствието на Пената, мъдростта на Кройф и подкрепата на съпругата му Мариана, през 1992 г. импулсивният кибритлия нямаше да вземе правилното решение и нямаше да преживеем всенародната радост две години по-късно. Но Христо преодолява горчилката и още през септември 1992 г. дава своя решаващ принос за победата с 2:0 в световната квалификация с Франция. В края на годината, преди мача с Израел, Ицо посещава Стената на плача в Йерусалим и там оставя листче, на което е написал съкровеното си желание да спечели „Златната топка“. За огромно съжаление той остава

втори в анкетата
на „Франс футбол“

Пред него, главно по силата на последното впечатление, е фамозният нападател на Милан Марко Ван Бастен, който в един от последните си мачове за годината вкарва 4 гола на шведския Гьотеборг, въпреки че изявите на Стоичков през тези 12 месеца са по-силни. По-рано Марко играе на еврофиналите в Швеция, но не успява да вкара нито един гол и дори пропуска решаваща дузпа на полуфинала срещу Дания. Въпреки това Ван Бастен става победител в анкетата, като получава 98 точки срещу 80 за Ицо.

Някои български издания правят свои класации и също поставят нидерландеца на първо място, защото били „естети, а не патриотари“. Всеки друг български футболист би се радвал на второто място в Европа, но не и непримиримият Стоичков, който е разочарован, но не и отчаян. А борбата за „Златната топка“ продължава…

19 август 1992 г., София, контрола
БЪЛГАРИЯ – МЕКСИКО 1:1
„Васил Левски“ 25 000

БЪЛГАРИЯ:
Б. Михайлов, П. Хубчев (46 – Ил. Киряков), З. Раков, Н. Илиев, Ц. Цветанов, Зл. Янков, Ем. Костадинов (46 – Б. Искренов), Хр. Стоичков (69 – Ил. Илиев), Н. Сираков (46 – Ив. Йорданов), Кр. Балъков, Г. Йорданов (67 – К. Метков)

Д. Пенев

МЕКСИКО:
Кампос, Еспарса, Рамирес, Гутиерес (46 – Суарес), Еспаня, Амбрис, Урибе (66 – Фарфан), Бернал (82 – Торе), Гусман (82 – Ермосильо), Койоте (66 – А. Гарсия), Еспиноса

Л. Меноти

Голмайстори: 0:1 Еспиноса 12, 1:1 Стоичков 36

Съдия: Е. Тороген (Тур)

Любомир СЕРАФИМОВ, temasport.com