„Тема Спорт“ Ви припомня обширното интервю, което Киряков даде за БЛИЦ СПОРТ през 2017 година:
Имаш ли страничен бизнес?
-Нямам. Изкарвам си прехраната само с футбола.
-Как издържаш себе си и семейството ти?
-А, справяме се, справяме се. Все пак и жена ми работи. Заплатата ми не е висока, но не е ниска.
-Ще ти задам един неудобен въпрос. Вървят разни слухове по твой адрес?
-Какви слухове?
-Ами че преди години си бил задлъжнял с пари и че едва си успял да върнеш сумата?
-Това са глупости. Пълни глупости! Аз съм помагал на много повече хора, отколкото те на мен. Заявявам го с ръка на сърцето и напълно откровено. Близките ми го знаят това нещо и могат да го потвърдят.
-Имаш две деца. Синът ти Илиян прилича много на теб, а дъщеря ти Елена прави уверени крачки в гимнастиката, ако не се лъжа?
-Дъщеря ми тренира модерни танци и хип-хоп. В момента даже сме заедно и решаваме домашното й по математика. Аз се гордея и с нея, и със сина ми. Илиян тренираше футбол, но се отказа. Просто един ден се върна вкъщи и ми каза, че спира. Не му опонирах, защото не съм от тези родители, които са комплексари и държат на всяка цена децата им да тръгнат по техните стъпки. Илиян, който е на 12 години, се ориентира към леката атлетика. Не че ми е дете, но има качества и бързина. От сърце му желая да ги развие в спринта, където е силата му. Елена е на 11 години и вече е спечелила доста отличия и медали по състезания. Даже сега и предстоят квалификации за световното първенство. Те ще се проведат в Пловдив, а самото световно е през юни месец в Германия.
-От колко години си със своята половинка Светла и имате ли брак?
– От 2003 година сме заедно. Нямаме брак, но това не ни попречи да създадем деца и семейство и да сме заедно. Да чукна на дърво, всичко при нас е наред.
-Връщам те пак към футбола. За световното в Щатите няма да те питам. По тази тема си говорил многократно. Ще ти припомня обаче една твоя реакция със средния пръст и Красимир Балъков, когато отстранихте Мексико на осминафиналите?
– (Смее се). Еее, никой май все още не е забравил тази случка. Ами стана случайно и мигновено. Беше плод на емоцията и на високия адреналин след победата. Камерите обаче взеха, та запечатиха този миг. Краси не ми се разсърди…
-След историческия успех на Мондиал 94 получихте големи премии. Какво се случи с твоята. Бързо ли ги похарчи?
-Ами, ако трябва да съм откровен, аз моята така и не я видях…
– Така ли? Защо?
– За огромно съжаление моята премия изгоря. Не само моята, но и на още трима души от отбора. Един наш приятел от Швейцария ни посъветва да си внесем парите в местно финансово сдружение. Не беше банка, а нещо като брокерска къща, която впоследствие се оказа, че е финансова пирамида. Тя фалира и аз така и не успях да се порадвам на парите, камо ли да ги оползотворя. Имахме документи, но след като тръгнахме да си търсим парите, нищо не се получи. Какво ли не направихме, какво ли не опитахме, но напразно. Всичко беше приключило. Изключително неприятен момент, тъй като сумата не беше малка… Имах планове, но поради лошото стечение на обстоятелствата не останаха нереализирани.
– Малцина знаят, че си играл срещу Диего Марадона. Би ли ни разказал малко повече подробности?
-Беше през 1992 година, ако не се лъжа. Играех в Депортиво, а Диего бе част от състава на Севиля. Мачът беше за Купата на Краля, а ние спечелихме с 3:1. Но Марадона се представи блестящо, въпреки че паднаха. Помня, че като вземеше топката, все се случваше нещо интересно и хубаво. Истинско удоволствие и наслада за публиката и много неприятности за съперника. Смея да твърдя, че това е най-великият футболист, срещу когото съм играл. Този човек нямаше спиране. Топката сякаш беше залепена за обувките му с някакво вълшебно лепило. За щастие излязохме победители в мача срещу Марадона! Пазя спомени от двубои и срещу други величия – Ромарио, Уго Санчес, Михаел Лаудруп, Куман, както и срещу ексцентричния Пол Гаскойн. Срещу него съм излизал три пъти. Първо с екипа на Анортозис срещу Рейнджърс в евротурнирите, като сблъсъкът беше в два мача. И след това в контролата на „Уембли” Англия – България в края на март 1996 година, когато паднахме с 0:1.
-Тогава на мача в ложите на „Уембли” е Симеон Сакскобургготски…
-Да, помня. Даже се видяхме след контролата. Срещнахме се с него. Когато се доближи до мен, той ме потупа по рамото и ми каза: „Помня те теб! Помня те много добре от световното първенство в САЩ”. Стана ми доста приятно.
– Кой е най-яркият ти спомен, свързан с покойния Трифон Иванов?
– (Натъжава се). Много са спомени, много. Те са безкрайни, защото всяка прекарана минута с Трифон беше емоция, шоу и незабравимо преживяване. Бяхме заедно в Етър, после и за кратко в ЦСКА през пролетта на 1995 година, както и, разбира се, в националния отбор. Докато играехме заедно в Испания, си ходихме на гости. Просто в момента не мога да се сетя за определена случка, но започна ли да разказвам, няма да ни стигне времето. Често се сещам за Трифон и ми е мъчно, че толкова рано ни напусна. Напусна ни млад – само на 50 години…
-Защо не присъства на бенефисния мач на Стоичков, състоял се на 20 май миналата година?
-Присъствах, как да не присъствах. Но бях на трибуните, а не на терена. Причината е, че нямах покана за участие в мача. Въпреки всичко обаче аз отидох на стадиона, защото събитието беше голямо.
-Предполагам разбираш подтекста на въпроса ми – защо не си говорите със Стоичков и защо сте скарани вече години наред?
-Не знам. Наистина не знам. В един момент Стоичков ме загърби, а аз не съм го търсил, за да му искам обяснение. А бяхме неразделни приятели. Цели 8 години непрекъснато спяхме в една стая по време на лагерите на националния отбор.
– Кога за последно се видяхте?
-През февруари миналата година на погребението на Трифон Иванов. Само се поздравихме и нищо повече. Стоичков от хората, които силно обичат, но и силно мразят. Не искам обаче повече да говоря по тази тема…
–Тежи ли ти, че приятелството ти с Ицо вече го няма?
-Тежеше ми много, но, честно казано, в момента вече съм претръпнал.
– Кога за последен път плака?
– Плача от радост. Особено когато дъщеря ми печели медали и побеждава..
– Често ли се сблъскваш с предатели в живота?
– В момента – не. Преди имах много предатели и „приятели” в кавички, но вече нямам комуникация с тях.
-Кой са най-щастливите ти мигове на футболния терен и в живота?
– Мачът с Мексико на световното първенство в Щатите, когато ги отстранихме с дузпи. А най-голямата ми радост извън терена е раждането на двете ми деца. Те са моята гордост!
-От какво се страхуваш най-много?
-От пътуване със самолет. Обиколил съм целия свят, но страхът още го има…
-Преди време беше засечен да продаваш билети на плаж в Кипър…
-Ами нищо срамно нямаше. Но знаете ли как се стигна до това. Заминах за Кипър по покана на Валентин Игнатов, който ми помогна да започна работа в частна футболна школа. Аз отидох в края на юли, но се оказа, че школата отваря на 1 септември. Имаше един месец и вместо да се връщам в България, реших да заработя за кратко на плажа. Това е истината. Пък и в Кипър винаги ми е било приятно да ходя, защото съм играл там.
-Играл си в доста отбори, но освен на ЦСКА си носил екипа на още един… ЦСКА. Така ли е?
-Така е. Като бях на 40 години, получих покана да поиграя в отбора от родното ми село Лесичери. Покани ме бизнесменът Христо Цилиндров. Той е голям цесекар и реши да кръсти отбора ЦСКА. Беше си емоция да нося на преклонна възраст екипа на ЦСКА (Лесичери).
– На 4 август ставаш на 50 години. Предвиждаш ли празненство?
– Имам планове, но още е рано да говоря. Да сме живи и здрави, ще организирам тържество, пък било то и скромно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар