събота, 27 декември 2014 г.

Емил Костадинов: Шегувахме се с Mатеус за САЩ'94

Героят от САЩ'94 и бивш нападател на немския Байерн (Мюнхен) Емил Костадинов говори за миналото пред немското списание "1 Freunde". Костадинов е в тима, когато "баварците" печелят Купата на УЕФА през 1996 година, а две по-рано в тима на България, победил германците на Мондиала.
- Емил Костадинов, спомняте ли как спахте в нощта на 9 срещу 10 юни 1994?
- Имате предвид, че на 10 юни играхме четвъртфинал на Световното първенство срещу Германия? Мога да ви успокоя, не бях нервен и останалите в отбора също не бяха. В крайна сметка вече бяхме изпълнили минималната си цел: Да постигнем първата българска победа изобщо на Световни финали. Спечелихме нашия втори мач в групите срещу Гърция с 4:0. За да отговоря на въпроса ви: Спах като камък.
- Германия тогава бе световен шампион – имахте ли определени ритуали, за да привлечете късмета на своя страна?
- Ами да, някои момчета оставиха брадите си да растат по време на турнира. Само това беше обаче.
- В 48-ата минута Лотар Матеус вкара за 1:0 от дузпа. Какво мина през главата ви в този момент?
- Запазих спокойствие, това беше най-важно в този момент. Да, не всеки ден обръщаш мача срещу действащия световен шампион, но аз и моите съотборници вярвахме, че можем да решим мача в наша полза. И в крайна сметка се случи точно така: Христо Стоичков и Йордан Лечков вкараха и ни закараха на полуфинала.
- България загуби минимално с 1:2 от Италия. По-късно се появиха конспиративни теории, че ФИФА никога не би допуснала малка страна като България на финала и заради това е дала рамо на италианците?
- Ако имаше такива тенденции, нямаше изобщо да успеем да се класираме на Световното. В решаващия квалификационен мач срещу Франция стигнахме до победата в последните минути. Съдията на полуфинала на Световното нямаше особено добър ден, не ни даде дузпа, но наистина скандално бе представянето на неговия колега в полуфинала срещу Мексико. Той ми изглеждаше доста объркан.
- Половин година след Световното първенство в САЩ подписахте с Байерн. Как се стигна до този трансфер?
- Доколкото знам, Франц Бекенбауер и Джовани Трапатони са искали още през лятото след Световното да ме привлекат в Мюнхен от Порто, но сделката пропадна. Отидох в Депортиво Ла Коруня, но няколко месеца по-късно сделката с Байерн се осъществи, но преминах в Мюнхен под наем. Малко след това Трапатони бе уволнен и Ото Рехагел дойде като нов треньор.
- Тогава имаше слухове, че Вашите отношения с Рехагел не са най-добрите. Така ли е?
- Това са глупости. Рехагел познаваше моите качества още от времето си като треньор на Вердер Бремен. През 1994 моят Порто победи Вердер с 5:0 в Шампионската лига, вкарах един гол. Мисля, че Рехагел ме оценяваше много, но конкуренцията на позицията на нападателя беше огромна с играчи като Юрген Клинсман, Александер Циклер и Жан-Пиер Папен.
- По това време кой беше лидерът в отбора?
- Със сигурност Лотар Матеус. В Мюнхен Лотар не само носеше капитанската лента, той бе безспорният лидер на терена. Той беше най-нависоко в отборната йерархия, неговата дума бе закон.
- Успявахте ли да се шегувате с Матеус, който след това за малко водеше и българския национален отбор за спечеления четвъртфинал на Световното първенство?
- Ами разбира се! Разбираемо на Лотар тази тема не му харесваше, но като всеки друг немец той е добре възпитан и още тогава знаеше, че победителят трябва да бъде уважаван (смее се).
- С Байерн стигнахте до финала за Купата на УЕФА през 1996. Малко преди това Рехагел беше уволнен и заменен от Франц Бекенбауер. Какъв треньор беше?
- Бекенбауер е истинска футболна легенда. Той се нуждае от много малко думи, за да мотивира играчите. Преди втория финален мач срещу Бордо ми каза само 5 думи: „Имаш пълното ми доверие“. В 66-ата минута вкара за 2:0, спечелихме с 3:1 и взехме титлата.
- През 1996 преминахме във Фенербахче Истанбул. Защо не останахме по-дълго в Байерн?
- Все пак бях под наем, Депортиво и Байерн не успяха да се споразумеят за постоянен трансфер и напуснах Байерн. Тогава съжалявах много.
- От 1999 до 2000 играхме отново в Германия и завършихте кариерата си в Майнц. Имате ли някакви спомени от тогавашния ви съотборник Юрген Клоп?
- Клоп играеше в Майнц още от 1990, когато отидох там, той бе капитан и отдавна се бе превърнал в нещо като треньор на терена. Като футболист той бе също толкова емоционален, колкото е днес като треньор, само че там се въздържаше повече, иначе щеше да получава червен картон във всеки мач. (смее се).
БЛИЦ

Няма коментари:

Публикуване на коментар