сряда, 2 юли 2014 г.

Дани Боримиров: Един от големите козове в САЩ бяха жените ни

Пет дни след загубата си от Нигерия с 0:3 в Далас България отказва да участва в пътепис “До Чикаго и назад”. И отваря първата страница от най-славната си футболна книга.
Главата “От Чикаго и напред”. С 4:0 над Гърция записваме историческата ни първа победа на световни първенства. 20 г. по-късно връщаме “златните” спомени с един от най-младите в Пеневата чета – Даниел Боримиров. Той влиза на “Солджър Фийлд” и бележи четвъртия гол във вратата на Гърция.

Впоследствие участва общо на две световни и две европейски първенства. Но най-щастливите мигове започват точно на 26 юни преди 20 години. За първата ни стъпка в Америка – отрезвяващото 0:3 от Нигерия, ви предложихме мнението на човек №1 за отбора, неповторимия Димитър Пенев. За втората крачка на Световното в Щатите и историческата първа победа за България на Мондиал пред „24 часа“ говори авторът на последния гол при 4:0 над Гърция Даниел Боримиров.

- Дани, вероятно връщането точно с 20 г. назад е любимата ти тема за лятото на 2014-а. Какво ти е останало днес от тогавашната американска приказка?
- Незабравими спомени. Всеки, който ги изживя, с радост се връща отново към тези прекрасни мигове. Гледайки как се развива нашият футбол, смея да твърдя, че някой трудно ще го повтори.

- Доста футболисти мечтаят да бележат решителни голове на големи форуми, ти за какво мечтаеше на път за Америка?
- За мен беше важно да взема участие на световно, на такъв голям форум. Имах голяма тръпка, голямо желание да усетя атмосферата на световното първенство. И се радвам, че успях да взема участие. Най-хубавото нещо за един футболист е да вкара гол на световно. Аз съм благодарен на всеки треньор, през който съм минал, че ме е доближил до това най-хубаво нещо. Всеки е дал своята частица от това, което бях аз.

- Но 24-годишният Даниел Боримиров имаше шанса и да се разпише на световно първенство. Точно ти оформи крайното 4:0 за историческата първа победа на България на мондиал. Не те ли бъзикаше после Стоичков, че този гол е негов след доброто изпълнение на прекия свободен удар, преди ти да направиш добавката в мрежата?
- Във футбола е важно, когато има удар към вратата, да следваш пътя на топката. Виждаме всякакви вратари. Някои са неподготвени, други са затруднени. Затова трябва да следваш топката. Ако не го бях правил, нямаше да вкарам гол.

- След 0:3 от Нигерия май масовите очаквания са били пътят ви да стигне до Чикаго и назад. Как приказката ви се превърна в “От Чикаго и напред”?
- Предвид старта, който направихме срещу Нигерия, в нас имаше голямо напрежение. Всеки от нас жадуваше победата и се беше концентрирал на максимум да постигнем тази първа победа за България на световно първенство. И то с 4 гола. Като се има предвид и фактът, че Чикаго е сред градовете, населени с най-много гърци. Ние знаем, че в Чикаго има и много българи. Но тогава, преди 20 години, ни казаха, че гърците са около 1 милион. Имах чувството, че Гърция играе на собствен терен. И беше много приятно, когато ги бихме.

- В кръга на шегата – някои от роднините не ти ли се разсърдиха, че точно срещу Гърция вкара първия си гол на световно? Разкажи интересна история, свързана с тях?
- Връзката, която си спомням, беше с някаква история, която беше излязла по медиите – че жена ми била отвлечена. Някой беше написал, че съпругата на футболист от националния ни отбор, която е от гръцки произход, е била отвлечена. Такива големи глупости. Тъща ми се обади в хотела. И докато не чу, че всичко е наред, не вярваше. Аз й казах, че са спекулации, но докато не й дадох жена ми да се чуят – отказваше да повярва.

- Всъщност Афродита беше бременна по време на Световното, на нея ли посвети гола си за 4:0 точно срещу Гърция в историческия за България мач?
- Да, Афродита беше бременна в седмия месец с дъщеря ни. Естествено, че посветих гола на нея.

- Има спорове кое е по-добре по време на световно първенство – жените да са с футболистите, или да не припарват до тях, за да не ги разконцентрират, изтощават и така нататък. На вас как ви се отрази присъствието им?
- Това, че жените ни бяха с нас, беше и един от големите ни козове. Имахме спокойствие. Афродита беше бременна в 7-ия месец с дъщеря ни. И ако беше в България, може би нямаше да имам тази връзка. Щях да съм затормозен, че не знам подробности как й върви бременността, че не е до мен в този момент.

- Поне в годините след Световното не е ли имало бъзици, че си вкарал точно на Гърция?
- Не. Но имам интересни спомени после, когато ходихме към Гърция. Когато минавахме границата, е имало намеци. Казвали са ми – знаем те, ти ни вкара четвъртия гол. Имаше леки закачки.

- Купонът за историческата ни първа победа на световно е по български и като за световно. Но е и доста екстравагантен – в черква в Чикаго, но с кебапчета, наденици и доста бира. А и сте заобиколени от доста български фенове. Какво си спомняш от тази интересна българска фиеста?

- Хората бяха много радостни, че сме постигнали първата победа. Доста българи празнуваха с нас. Въртяха се постоянно около нас, искаха автографи. Беше ни много хубаво да усещаме тази подкрепа от нашите сънародници. Имахме готвач, който беше през цялото време с нас. И след тази победа Ицо му беше наредил да направи каквото може най-добре. Беше му казал: “Ей сега искам да те видя какъв готвач си.” Знаеш, предизвикателството да се докажеш пред Христо Стоичков, е голямо. А всички сме наясно, че ние, българите, обичаме много скарата… Кой да го знае по-добре от готвача ни. И той беше решил да импровизира след заръката на Ицо. И до днес се сещам, че импровизацията му беше доста добра.

- Черква, бира, кебапчета, наденици, футболисти и фенове – звучи много екзотично…
- Направо нямам думи. Аз като един от най-младите в отбора заедно с Цанко Цветанов и Емо Кременлиев стояхме малко на по-заден план. Такова нещо виждахме за първи път. Бяхме, меко казано, учудени. Но същевременно много щастливи.

- Нека те върна към кратката горчилка преди победния поход в Щатите. Теглихте ли по една майна, след като ви донесоха факсове с първите страници на вестниците в България след 0:3 от Нигерия?
- Ние първо не можехме да повярваме какво ни се случва. За всеки футболист не е приятно, когато сме критикувани, и то по такъв начин. Но нашата професия винаги е била такава, че когато губиш – си критикуван. Когато печелиш, четеш други неща. Така че всеки трябваше да се абстрахира от писанията по българските вестници. А и ние можехме да преценим кое е реално и кое не е. Знаехме, че сме сгрешили.

- Тоест сте съумели да се възползвате от негативите след 0:3, за да се мобилизирате към 4:0 и напред?
- Естествено. И се радвам, че завоювахме тази първа победа над Гърция, за да поставим основите на нещо значимо за българския футбол.

- Имаше ли малък празник и когато разбрахте, че Марадона няма да играе?
- Това беше плюс за нас. Знаем какво означава Диего Марадона за световния футбол. Фактът, че беше уличен в допинг скандал, за нас беше добре дошъл. И се възползвахме, бихме и Аржентина.

- Пазиш ли записи на мачовете от САЩ`94, знаеш ли колко пъти си гледал мачовете ни в Америка?
- Не водя статистика, но има моменти, които искам да видя отново и отново. Човек иска те да му се повторят в живота. Но за жалост, на нас като страна ни остава да си гледаме записите, защото не ни се случват често.

- Благославяш ли съдията Жоел Киню и до днес?
- Аз твърдя, че този човек си свърши работата, за която беше изпратен. Най-лошото е, че успя да нарани не само нас, футболистите, но и целия български народ, който преживяваше всеки миг и ни стискаше палци по време на полуфинала срещу Италия.

- Кои бяха най-искрените награди и поздрави, които получихте в САЩ?
- Мисля, че беше след победата над Гърция. Господин Шефкед Чападжиев ни прие в офиса в един небостъргач, който май беше на 44-ия етаж. Беше организирал прием за националния отбор. И подари на всички футболисти по една видеокамера. Всички успяхме да заснемем някои паметни мигове. Той ни подари такъв скъп спомен, че и до ден днешен го споменавам с добро. Желю Желев дойде за полуфинала срещу Италия. Получавахме поздрави след всеки мач от хората от правителството.


- Кой е твоят фаворит за Мондиал 2014, какво те изненада най-много дотук?

- Изненада ме отпадането на световния и европейски шампион Испания. Не съм си го и помислял, че още след втория мач те ще са сигурни пътници за вкъщи. Англичаните ме разочароваха много. Отпадна и Италия. Но моят фаворит и отборът, за който аз стискам палци, е Германия.

БЛИЦ

Няма коментари:

Публикуване на коментар