четвъртък, 31 юли 2014 г.

Боби Михайлов за САЩ'94

Борислав Михайлов е роден на 12 февруари 1963 г. в София. Висок е 186 см и тежи 76 кг.
Син е на бившия вратар Бисер Михайлов. Играе в “Левски”, “Беленензеш” (Португалия), “Мюлуз” (Франция), “Ботев” (Пловдив) през 1994-1995 г. През 1995 г. преминава в английския “Рединг” за цена от 800 000 паунда. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора Шака Хислоп. В “Славия” играе през 1997-1998 г., а за “Цюрих” през 1998-1999 г.

Шампион на България през 1984, 1985 и 1988 г., носител на купата през 1982, 1984 и 1986 г. В “А” група има 214 мача. С екипа на “Левски” е изиграл 34 мача за купата на страната и 18 мача в евротурнирите (6 за КЕШ, 7 за КНК и 5 за УЕФА).

Има 102 мача в националния отбор, от които 60 като капитан. Участва на световното първенство през 1986 г. в Мексико (осминафинал, играе 4 мача), полуфиналист от Световното първенство през 1994 г. в САЩ (в 7 мача), както и на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача).

Боби Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за Футболист №1 на България през 1986 г.

От 2000 г. е член на Изпълкома на Българския футболен съюз и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От 2001 г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на 21 октомври 2005 г., като на изборите бие Иван Славков-Батето.

- Боби, давал си десетки интервюта за “24 часа” покрай световното в САЩ, но никога не съм те питал за едно нещо. Как сега като ръководител преценяваш конфликта с премиите преди отпътуването и дали наистина можеше отборът просто да не тръгне? Или да тръгне, но без Димитър Пенев като треньор?
 - Със сигурност тогава имаше много проблеми от финансов характер. За разлика от сега, когато такива липсват - и финансови, и организационни.

- Но пък сега не се класираме.
- Да, не се класираме по различни причини. Но тогава наистина имаше много проблеми и отново държавата не подкрепи футбола по никакъв начин. Вальо Михов, човекът, сам се опитваше да се пребори, но доста хора го излъгаха.
Имаше много срещи на целия отбор с различни богати по онова време българи, които се опитваха ужким да помогнат. Но така или иначе накрая се намесиха “брокерите” (Христо Данов и Христо Александров - б. а.), те все пак си имаха банка и по този начин ние заминахме, общо взето, в последния момент.

- Градска легенда ли е, че в един момент Пената е бил на практика уволнен?
- Не точно уволнен, но покрай тези неразбории имаше такава вероятност. Нали се сещаш - някои не искаха да тренират, излизаха навън по града, а аз често оставах сам в “Бояна”. Разговарях с финансовия министър, с хора от парламента да помогнат по някакъв начин. Другите играчи ми се обаждаха: “Бобка, какво става?”, аз ми отговарям - “Продължавайте да танцувате, още нищо не става”... Но иначе подготовката си вървеше, тренирахме сериозно и яко. Наистина имаше момент, когато Пената беше разколебан, а може би и ръководството сериозно се беше замислило, че той може и да не се справи. Отборът обаче застана зад него и всичко приключи за един час.

- Бяха ли ви поставени конкретни цели?
- Не.

- Даже тази прословута първа победа на световни финали?
- Е, естествено, всички знаехме, че трябва най-накрая да вземем и ние победа при шестото си участие на световно. Вярвахме, че имаме сили за това. Но все пак това не беше преди 1989 г., когато ни събираха и ни раздаваха партийни поръчения - ти трябва да вкарваш голове, ти не трябва да пускаш... Но, повтарям - преди САЩ мотивацията ни да спечелим първа победа за България на световни финали беше невероятна.

- Разпитваха ли те съотборниците ти как е на световно? Все пак ти и Наско Сираков бяхте единствените, останали от Мексико.
- Не, не сме говорили специално на тази тема. А и повечето от останалите имаха опит от клубните си първенства, играеха в големи отбори. Тези, които си бяха в България, играеха в “Левски”, който тогава доминираше у нас и беше дори на европейско равнище. Треньор беше Георги Василев, а шест човека бяха в националния.

- Нямаше ли притеснения, че титулярният състав беше прекалено изяснен?
- Не. Като гледам, и на това световно рядко променяха титулярите. Холандецът Ван Гаал е изключение, но Германия в последните 3 мача излезе на практика с едни и същи играчи.

- Питам специално за защитата пред теб, където имаше петима здрави само.
- Петима, но те в крайна сметка изкараха цялото първенство. При това с два червени картона и още наказания за натрупани жълти. Липсващите бяха заменени много добре от играчи от други постове - и Киряка, и особено Ивайло (Илиян Киряков и Ивайло Йорданов), който направи уникален мач като централен защитник срещу Мексико. Даже даде голов пас!

- Какви бяха първите ви впечатления от Щатите? Нещо притесни ли ви, стреснахте ли се?
- Не, напротив. Много добри впечатления имаме още от самото пристигане. Посрещането, самолетът, на който пишеше България, автобусите с националното знаме. Разстоянията бяха големи, това единствено не беше добре.
От базата до тренировката пътувахме по час и половина - два часа, обратно пак толкова. Но пък терените бяха хубави, публика имаше много на тренировките. На две от местата - в Остин и в Далас, тренирахме в студентски комплекси. Беше пълно с младежи, гледаха, пляскаха.

- Защо тръгнахме толкова зле?
- Вярно е, зле беше, 0:3 с Нигерия. Но извън резултата този мач не ни беше чак толкова слаб. Те ни вкараха почти в края на първото полувреме, а ние преди това имахме греда. Отбеляза го един, дето щеше да изяде мрежата направо след това.

- Рашиди Йекини?
- Да, Йекини. После през второто полувреме от жегата отпаднахме, те бяха по-добре аклиматизирани и ни хванаха на контраатаки. Можеха и с повече да ни бият.

- Тогава нямаше интернет, нямаше дискове. Как разузнавахте съперниците?
- Ами как... Специално за Нигерия отидохме до Букурещ и ги гледахме срещу Румъния. Нищо особено не играха тогава, ние си седяхме, чоплехме семки и си викахме: Ами тия не са страшни хич! Може и... Но се оказа, че въобще не може. Но в крайна сметка нигерийците бързо изгоряха, нищо, че излязоха първи в групата. А Гърция и Аржентина ги разучавахме с касети от мачове. Но със сигурност разузнаването не ни беше най-силната страна на това световно.

- С Гърция по-особен ли беше мачът? Съседи все пак, също без успехи на световно.
- Беше още по-напрегнат. Хубавото беше, че в Чикаго заваля дъжд, 20 градуса, съвсем друго нещо. Неприятното беше, че играхме в 12 часа на обяд местно време. Ние пристигнахме вечерта, масажи и по леглата. На сутринта разбора Пената го направи директно на стадиона. Голямо напрежение - дори и при 2:0, при 3:0... До последно не се отпуснахме и постигнахме много хубава победа.

- Тя ли всъщност ви освободи психически?
- Да, 100 процента ни успокои. Освен това изведнъж си повярвахме, че наистина можем. Това, че Марадона бе наказан да не играе срещу нас в следващия мач, също допринесе. Но мачът с Аржентина за мен е един от най-добрите в историята на българския национален отбор. Тактически беше изигран перфектно.

- Как и къде всъщност разбрахте, че Марадона е хванат с допинг?
- Не си спомням, по телевизията трябва да е било.

- Легенди се носят за разборите на Пената.
- Пената е строг. (Усмихва се.) От време на време става весело, когато някой започне да го гледа умно. Или се опитват да го бъзикат, че е изпуснал някоя буква или сбърка име. Но той си беше авторитет. Безспорен!

- Тази победа над Аржентина накара мнозина вече да погледнат сериозно на българите.
- Ами да, виж само състава им. Нищо, че го нямаше Марадона. Аржентина си е Аржентина, но ние си излязохме пределно мобилизирани. Голяма жега беше, си спомням. 41 градуса! Аз свалих 4-5 кила, за другите не знам. Към края на мача, въпреки че играех с шапка, почнаха да ми минават някакви кръгове пред очите. Голямо обезводняване от жегата беше.

- Всъщност защо викнаха трети вратар да седи там?
- Аз тръгнах от България с контузия на лакътя. Почти през цялото време играх с налакътник. Затова привикаха Митко Попов да е с нас, ако се наложи. Мисля, че тогава само вратар можеше да се картотекира допълнително. Хубаво беше, че не се наложи.

- Следващият мач - с Мексико, ли е най-великият в кариерата ти?
- Да, макар че аз, няма да съм излишно скромен, играх добре през цялото първенство. И срещу Мексико също беше така, не само дузпите, а всичките 120 минути преди това. Те бяха добър отбор, а играхме на практика пред 70 000 мексиканци. Естествено, казах си: Бате Боби, сега е моментът да направиш нещо
велико! И ми се получи, явно съм имал ден. Защото винаги съм казвал, че дузпата е грешка на нападателя преди всичко, а не уникална проява на вратаря. Но, повтарям - имах ден, сигурно съм го заслужил.

- Говорим за преди 20 години, но не мога да не те попитам за световното в Бразилия. Как ще коментираш вратарската смяна в 120-ата минута, която направи Луис ван Гаал?
- Аз, ако бях треньор, никога не бих я направил, така че бях много учуден. Но пък момчето хвана две дузпи, значи им се получи. Очевидно резервата е добър дузпаджия, загрял е предварително, треньорът е бил наясно. В другия мач титулярният вратар не можа да хване и един ъгъл, значи е имало логика в смяната.

- В САЩ имаше доста българи още през 1994 г. Каква беше атмосферата?
- Уникална! И по време на мачовете, и след тях. Идваха в хотела, хор танцувахме, бирички, купон с една дума. Особено след мача с Германия. Тия дни пак го гледах, нали БНТ го показа - такъв мач, в който Германия е обърната от 0:1 до 2:1, трудно може да се види. Уникално играхме, а пък какъв мач направиха Балъков и Лечков... Нещо ужасяващо!
- Именно в този мач ли Пената затвори Балъков и Стоичков да се разбират?
- Да. И както се видя, знаел е какво прави.

- Тоест поговорката “Два остри камъка брашно не мелят” не важеше за вашия отбор?
- Да, но не бяха само два, а много повече - поне седем-осем. При това много остри. Карахме се, да. Но карането няма нищо общо с футбола. Такъв отбор не се прави от мишоци, а от характери. Затова станахме четвърти в света.

- Срещу Германия имаше момент, когато съдията можеше да реши мача не в наша полза.
- Факт. Топката се удари в гредата и Руди Фьолер я довкара. Беше си в чиста засада. Имаше и два-три момента, когато успях да се намеся много добре. След това обаче дойде първо фантастичният гол на Ицо от фаул, след това невероятният пас на Златко Янков и извънземният гол на Данчо с глава. Е, в края бяхме малко опълченците на Шипка, но се справихме.

- Емоциите след победата?
- Нещо уникално. Не може да се опише. Вечерта имаше голямо парти. Ръководството в лицето на Данов и Радичев наеха една зала в хотела, диджей викнаха, гости си поканихме.

- Жените през цялото време ли бяха с вас?
- Не, започнаха да пристигат, когато излязохме от групата. Но накрая от 22-ма души на 16 жените бяха там.

- Как реагираха медиите на успеха ви? Имам предвид в самата Америка?
- Имаше голям интерес към нас. Особено преди мача с Германия. Знаеш, те на световно ходят с 15 камери от три-четири телевизии. Снимаха басейна, снимаха долари мокри, чаши с кампари. Сигурно са се хванали за главата: Тия какво правят?! Малко, без да искаме, ги подведохме, че вече сме си свършили работата и сме готови на другия ден след мача да си тръгваме за България.

- Аз не вярвам съвсем в теорията на конспирацията, че ФИФА ни е спряла за финал на световно. Смущаващо ли беше обаче, че на полуфинала ви свири френски съдия с оглед на 17 ноември и “Парк де Пренс”?

- Не само че беше френски съдия, ами и с този мач си приключваше кариерата.

- Последно десет един вид?
- Да, последно десет. При 2:1 за Италия - стопроцентова дузпа! Даже дузпа и половина. Правиш 2:2 и после нищо не се знае. Не знам дали е имало конспирация, но продължавам да твърдя, че ако България някога би могла да стане световен шампион, беше именно и само тогава. Абсолютно съм убеден!

- Поне ви дадоха медали за четвъртото място. Сега за бразилците нямаше.
- Защо да нямаше? Имаше си. Както в бокса - и двамата загубили полуфиналисти вземат. Просто бразилците не излязоха за награждаването.

- Гледам една снимка точно оттогава. Тогавашният президент на ФИФА Хавеланж те поздравява, а до него с медала в ръка наследникът му Блатер. Мислеше ли си, че един ден ще си говориш като равен с тези, които управляват световния футбол?

- Е, къде да си мисля такива неща. Аз си мислех, че още имам кариера да градя. Точно ми свърши договорът с “Мюлуз”, търсех си нов отбор. Въобще не съм си мислил, че ще се занимавам с това, с което се занимавам в момента. Тези неща узряха по-късно в мен.

- Очаквахте ли така да ви посрещнат в България?
- Уникално беше. У-ни-кал-но! (Натъртва.) Неповторимо. От аерогарата до стадиона - стена от хора. Стадионът пълен. А и дълго време след това беше така. По улиците ме дърпаха. На морето не можех да седна и да хапна като хората - всеки искаше да ме пипне.

- Не те ли е яд, че тази инерция беше изтървана? Че държавата не помогна?
- Яд ме е, как да не ме е яд. Тя и преди държавата не помагаше, освен при комунизма. А трябва да помага, защото иначе няма как да стане. Ето Германия - доста години не вървяха, но се хванаха, написаха един десетгодишен план и хоп, световни шампиони. Не става от днес за утре. Клубовете сами няма как да го направят. Трябва и държавата, ако не тя - общините.

- Защо никой от вас не направи трансфер веднага след световното в САЩ?
- А, вярно. Никога не съм се замислял. Даже и аз, макар че всъщност аз си имах причини да остана в България. Но факт е, че трансферите започнаха година-две по-късно. Причините може да са различни - мениджърите да не са се справили, клубовете да не са имали нужда от такъв тип играчи, кой знае.

- Разкри ли този национален отбор пълния си потенциал?
- Смятам, че да. Мачът с Франция на “Парк де Пренс”, а и преди това ги бихме в София. Самото световно и четвъртото място. Квалификациите за европейското - шест поредни победи, между които и над Германия от 0:2 до 3:2. А и самото европейско - първо класиране, там четири точки от шест възможни в тежка група. А и почти същият отбор, макар и поостарял и с повече скандали, се класира и на следващото световно, което ни е и последното. А там Парагвай спокойно можехме да си ги бием, а пък Нигерия ни вкараха малко случаен гол.

"24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар