Четвърт век от кошмара в Далас, след който потеглихме към футболния връх

На 21 юни 1994 година стартирахме в Тексас. Всъщност, мачът в България започна в ранните часове на 22 юни, но официално, според програмата на Световното първенство, днес се навършва четвърт век от дебюта ни в САЩ'94.

Оставете в случая настоящето и пропастта, която вече ни дели от силните във футбола. Един такъв скок във времето показва колко сме остарели – едни вече са родители, други имат внуци и внучки, трети си отидоха отдавна, четвърти, клетите, дори не помнят. А беше голяма лудост.

Достатъчно е само да видите снимката на онзи танцуващ инженер, по джапанки и с връзка сушени чушки на врата, в центъра на София. Или трамвая, който нощува на бул. "Витоша", защото тълпата не му позволи да помръдне. Или пък репортажа от един празен стриптийз бар в столицата, след който заключението беше, че Мондиал'94 удря по потентността на българина. Спомени, спомени...

Иначе за мача с Нигерия се знае почти всичко. Нашите излетяха за САЩ след голям панаир за пари, но тройката от "Суперорлите" бързо ги вкара в правия път. Казват, че преди двубоя Пената от суеверие наредил вечерята да бъде с менюто от "Парк де Пренс". До последно пък националите чакали да им донесат бутонките за първия мач, докато от нигерийския лагер идваше информация за бунт срещу Клеменс Вестерхоф – холандският наставник се отнасял с футболистите си като с животни, оплакваха се "Суперорлите".

Същият този Вестерхоф заяви в прав текст, че целта пред Нигерия е поне четвъртото място на шампионата. Ние пък бяхме тръгнали за първа победа. Разменихме си ролите в крайна сметка. В репортажите, долитащи от Америка преди срещата, един африканец грабна микрофона на Ефир 2 и каза: "Ще ви отнесем". Позна човекът.

Междувременно бутонките на българите идват в последния момент, та се налага да ги размекват с топла вода под душовете в съблекалнята на стадион "Котън Боул". Знае се и за скандала с "Кронос"-а на Христо Стоичков, за думите на Наско Сираков след мача: "Без Сираков няма победа", за заглавието "Голям резил се задава от Далас", за призива "Желю, прибирай отбора" и т.н. Покойният Иван Славков е сред малцината, окуражили Пеневата чета след кютека от африканците. В телеграмата от Батето пишело нещо от сорта: "Момчетата, горе главите! Печелите турнира. Ха наздраве".

За финал да брънкнем в скрина и да видим как са оценени "лъвовете" от американския всекидневник USA Today след загубата от Нигерия преди 25 години:

Борислав Михайлов - оценка 6, игра сърцато

Емил Кременлиев - оценка 4, несигурен, от неговата зона влязоха и трите топки

Петър Хубчев - оценка 5, нестабилен либеро

Трифон Иванов - оценка 5.5, най-добрият в защитата на България

Цанко Цветанов - оценка 5, нямаше конкретен нападател в зоната си, но оттук започнаха голови атаки

Златко Янков - оценка 5.5, стара се, но не беше достатъчно

Даниел Боримиров - оценка 6.5, беше много полезен през първото полувреме

Йордан Лечков - оценка 5, загуби много топки

Красимир Балъков - оценка 7.5, най-работоспособният, с добра техника

Емил Костадинов - оценка 5, не беше особено опасен за нигерийската защита

Христо Стоичков - оценка 7, само от време на време показваше класата си