Позабравена атмосфера. Но радостта спря до тук. Южните ни съседи отпаднаха след дузпи. Стотици тъжни гърци тихо се прибраха.
Случилото се и особено радостните моменти някак ни върнаха цели 20 години назад. Да, минаха точно 20 години от българската радост. Тогава всичко беше футбол. Животът, всичко и всички се въртяха около Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Боби Михайлов и останалите от Пеневата чета, а и около топката по американските стадиони. Нямаше значение дали имаш пари, какво къташ в хладилника, дали антената хваща добре сигнала, дали въобще някога преди си гледал мач. Всички много бързо научиха правилата. Улиците на София, а и на цялата страна след полунощ бяха пълни като на карнавал. Беше хубаво!
А сега какво? Гледаш Мондиала на големия телевизор, но там България я няма. Само чуждестранните фенове те карат да се усмихнеш. От значение е имаш ли пари в банката, кога политическите герои ще седнат на масата и ще станат от нея, но и в какво състояние на духа. Малцина мислят как да направят така че на хората отново да им е хубаво. Малчуганите, които преди 20 години усетиха тръпката на футболната победа по телевизора, сега ритат, но техните деца не искат да бъдат като родните играчи, а като световните звезди. Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Боби Михайлов и другите герои от американското лято са на различни позиции извън терена. Улиците в София и страната вечер не са така пълни. Средната класа я няма, бедните пак са си бедни, богатите - още по-богати.
Остава ни просто като зрители да споделим вечерите си още две седмици с мачовете от Бразилия. Там са големите Аржентина, Бразилия, Германия, САЩ, Франция, Холандия, Белгия. Има и по-малки като Алжир, Коста Рика, Нигерия, Швейцария. Но българската радост я няма!
Тъжно! Но това е! 20 години минаха, а все едно беше вчера. Дано не чакаме още две десетилетия!
Gong.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар