Това е мигът на миговете в българския футбол. Ако си зададем въпрос дали е имало миг в най-новата история на България, в който никой българин да не се е вълнувал дали има един лев в джоба си, дали кашлицата му не е нещо по-сериозно, дали любовта на живота му ще му каже тъй желаното "да", дали ще има утре…, то този миг бе това. 10 юли 1994 г. България елиминира световния шампион Германия на 1/4-финал на световно първенство. Всенародната лудост започва.
В минутите на безграничен триумф някои мушват набързо една VHS касета в стария си видеорекордер и хукват по улиците да празнуват. Ето какви спомени пази една такава забравена касета. Веднага след края на мача с германците по телевизията показват материали от преди двубоя.
Припомнени са думите на Матиас Замер, който казва, че не знае кой от колегите му кого от българите ще пази, защото "българите играят както си искат". Показват се и прословутите кадри на нашите от басейна. А Петър Александров обявява пред германските журналисти: "Ще бием Германия с 2:0. Съжалявам за германците, но това е". Идва време и за една крилата фраза на Димитър Пенев. "Този мач с Германия е генерална репетиция за европейските квалификации".
И докато в студиото тече разговор между Вера Маринова, Сашо Йовков и Георги Попвасилев, глас от апаратната обявява в ефир. "Извинете, имаме връзка с Ню Йорк". Първоначално връзката е ужасна. След повторен опит, нещата са по-добре. "От името на националния отбор искам да прегърна цялата страна. Посвещаваме победата на целия български народ. Давам телефона на Красимир Балъков", казва Наско, който добавя и нещо по адрес на "борците на Боян Радев". "Радваме се, че зарадвахме българския народ. Както сме ги подкарали световните шампиони, сега минаваме през Италия и сме на финал. Аз го казах още преди световното първенство.
Сигурно съм врачка, не знам. Обаче съм сигурен", сияе Краси. След него идва ред на Петър Михтарски. "Всички сме радостни и щастливи. Бях сигурен в победата. Давам телефона на Трифон Иванов. Изчакайте момент", изрича нападателят. "Специално за целия български народ и за всички търновци", радва се Туньо. "Трифон? Трифон? Трифон?", пита в слушалката Вера Маринова. "Не е Трифон. Боби Михайлов е. Радвам се, че зарадвахме целия български народ с тази победа. Мисля, че утре може спокойно българите да не работят. Давам ви Христо Стоичков", казва Боби. "Искам да цункам и двете ми щерки. И да честитя на голямата ми щерка Михаела рождения ден и на малката да слуша повече. Мама и тате да ме гледат така.
Досега не съм им се обадил, няма да им се обадя, докато не свърши световното. Така върви. Дано станем световни шампиони", споделя с треперещ глас Камата. "Изпълни обещанието си, което даде на немската телевизия - айн, цвай, драй, дрън", заявява Сашо Йовков. "Хаха, естествено, но само стигна до цвай. Много съм радостен. Сега ще ви свържа с Даниел Боримиров. Целувки", добавя Ицо. "На телефона е Боримиров", заявява халфът, който скоро след това казва, че не чува добре. "Затворете", обажда се женски глас от апаратната. "Не, моля не ни прекъсвайте", реагира Вера Маринова. "От Петрич чакам. Баба Ванга иска да се обади". Връзка с Петрич обаче не следва. Веднага след това започва директно интервю с Боби Михайлов от Ню Йорк.
"Хубаво че беше тази дузпа, която беше измислена и ни ядоса малко. Момчетата дадоха всичко от себе си. Победихме днес германците в средата на терена. Суперизпълнение на Стоичков при фаула. Толкова сме уморени психически, че даже не можем и да се радваме. Мисля, че Германия ни подцени. Дали резултатът от днес ме удовлетворява? Разбира се", споделя капитанът. В този миг до него сяда Стоичков. "Бяхме много по-спокойни от германците.
Нямахме какво да губим. Увереността ни идва, че от 22 играчи 16-17 играят в чужди отбори. Настроени сме, че всеки отбор, който излезе срещу нас, да бъде побеждаван. Играем спокойно. Само малко ни е яд, че по вестниците пише, че не играем футбол. Но пък стигнахме до полуфинал. Моят гол? Голът си е гол. Това е мой специалитет. В годините, в които бях в ЦСКА, тренирах с Петър Жеков и Пламен Гетов. После с Ромарио и Куман. Доволен съм от това, което направих. Когато застанах зад топката помислих, че щерка ми Михаела има рожден ден и го вкарах за нея. Цункам и двете ми щерки и мама и тате", щастлив е Ицо. В този момент от София долита въпросът докъде трябва да стигне българския отбор.
"Вече сме на полуфинал. Те ако не знаят, ние ли трябва да им казваме? Такива въпроси е малко смешно да ми задават от София. Ще направим всичко възможно да победим Италия", отвръща №8. Следва включване от площада пред НДК. "Искам да кажа, че най-хубавото нещо тази вечер бе усмивката на Ицо на финала. Това беше най-красивото нещо, което съм виждала. Един успокоен светец. Той е светец тоя човек. Виж какво пише на фланелката ми: "Ще играем за България". Искам всички артисти да играят като него - за България", крещи Марта Вачкова.
"Честитя на всички българи победата. Благословени да са нашите момчета. Единствената ми мечта е да съм футболист като тях. Да са живи и здрави. Честито, българи", казва Цветана Манева. "Много се вълнувам. Сигурен съм, че ще станем световни шампиони. Тези момчета накараха целия народ да пее националния химн и да рисува знамена. Христо Стоичков наистина е гениален футболист, Боби Михайлов - най-добрият вратар. Да са живи и здрави. Живей, България", радостен е Явор Милушев. Връзката се разпада. Отново в студиото на "Сан Стефано". "Аз съм толкова щастлив, че не мога да определя какво преживявам в момента.
Трябва да поздравим тези хора. Това са най-големите представители на българската нация", развълнувано споделя Цвятко Барчовски. "Благодарим Ви. Виждаме, че направо сте излетял от вкъщи. Не знаем къде по ефира се загуби баба Ванга, която искаше да говори с нас. Трябваше да дойдат в студиото Иван Вуцов, Петър Жеков, Начко Михайлов, Любе Спасов. Но, казвам го с тъга, всички те предпочетоха да си гледат мача вкъщи. Не им се сърдим. Ако все пак някой от тези знаменити мъже, прецени, че трябва да дойде, очакваме ги", казва Вера Маринова.
"Г-жа Маринова, разрешете ми. Аз ще напусна. Отивам на улицата", става от стола Барчовски. Картината отново ни пренася на площада. Пред микрофона е Александър Томов. "Аз не съм депутат, аз съм просто българин. Ликувай, български народе.
Нека благодарим на тези златни момчета. Това е най-голямото щастие, защото сме заедно", изрича той. В този момент момичета, работещи в един от магазините на бул. "Фритьоф Нансен" обявяват, че в чест на победата клиентите могат да пазаруват от техния магазин при 50% намаление. "Стоичков е Бог", провиква се някой. В студиото вече е трио "Българка". Започват народните песни, а наближава последният 1/4-финал от програмата на САЩ'94. В този ден България е щастлива...
Източник: sportal.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар