„В неделя се навършват 20 години от забележителната победа с 2:1 в Париж, която прати България на световните финали през 1994. UEFA.com разкрива какво се случи с тези герои. „Ние сме истински задници“, заяви Дидие Дешан, след като Франция допусна гол десет секунди преди края в Париж, което класира България за сметка на домакините. Това е мач, който френските фенове биха искали да забравят, но 13-те играчи на България, които взеха участие в него се превърнаха в истински легенди в страната си. UEFA.com провери какво се случва с тези момчета 20 години по-късно“, пишат в официалния сайт на европейската футболна централа.
Борислав Михайлов
Тогава: Вратар, Мюлуз
Михайлов бе капитан на България на световното през 1994 година, където тимът стигна до полуфиналите. По-късно Михайлов игра за Ботев, Рединг, Славия и Цюрих. Той е рекордьор по участия в националния отбор до квалификациите на Евро 2012, когато постижението му от 102 мача е подобрено от Стилиян Петров.
След отказването си от футбола, той е обвързан с Българския футболен съюз. От 2005 година той е президент на централата, а от 2011 година е член на Изпълнителния комитет на УЕФА.
Емил Кременлиев
Тогава: Десен защитник, Левски София
Стабилният десен бек спечели топката след центриране на Давид Жинола, а след това започна атаката, която доведе до победния гол на Костадинов. След това Кременлиев игра за Олимпиакос и се превърна в един от малкото играчи, които са представяли ЦСКА и техния голям съперник Левски.
„Не знам защо Жинола бе обявен за основен виновник за загубата на Франция. Той центрира, а там нямаше никой негов съотборник, който да играе с топката. Нямаше напрежение върху нас, но бяхме и много силен тим.“
Трифон Иванов
Тогава: Защитник, Реал Бетис
Плашещият защитник бе на 28 по това време. След това Иванов представя отборите на Ксамакс, ЦСКА, Рапид Виена и Аустрия Виена. През септември 2007 отбеляза победния гол срещу Русия, който изпрати България на последното засега световно първенство във Франция през 1998. В момента се наслаждава на живота в родния си град Велико Търново.
Петър Хубчев
Тогава: Защитник, Левски София
Един от най-добрите „читатели“ на играта в българския футбол. Неговите изяви в националния отбор накараха отбори като Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт да го привлекат. Той е един от малкото футболисти от тима през 1993, които се посветиха на треньорската кариера. Водил е отборите на Славия, Черноморец, Ботев и в момента Берое Стара Загора, който изведе до Купата на България през 2013.
Цанко Цветанов
Тогава: Ляв защитник, Левски София
Левият бек също пробва късмета си в Германия с тима на Валдхоф Манхайм преди престои в Шотландия с Абърдийн от 1996 до 1998, а след това три сезона с Енерги Котбус. Оттеглянето му дойде след престои в Левски и родния Етър Велико Търново. Оттогава той е асистент на Станимир Стоилов в Левски, националния отбор и сега в Ботев Пловдив.
Златко Янков
Тогава: Дефанзивен полузащитник, Левски СофияПо-късно Янков играе за германския Юрдинген и в Турция за Бешикташ, Аданаспор, Ванспо и Генчлербирлиги, преди да се завърне в България, за да приключи кариерата си. Наскоро работи като спортен директор в родния си клуб Черноморец Бургас.
Красимир Балъков
Тогава: Полузащитник, Спортин Лисабон
Един от най-добрите плеймейкъри в Европа през 90-те. Балъков бе един от любимците на феновете на Спортинг, а след това и на тези на Щутгарт. След края на кариерата си Балъков бе треньор на Грасхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук Сплит и за последно Кайзерслаутерн.
„Вярвахме, че може да се случи чудо до последните секунди. Господ бе с нас в този мач, но съдбата обича смелите. Франция бе топ отбор – те имаха феноменални играчи – срещу себе си имаха също някои феноменални футболисти. Това бе най-важният мач за нашето поколение.“
Йордан Лечков
Тогава: Полузащитник, Хамбургер
Голът на плешивия маестро на четвъртфинала световното срещу Германия ще си остане един от най-великите голове от световно първенство. През кариерата си Лечков играе за Олимпик Марсилия, Бешикташ и ЦСКА, преди да се завърне в родния Сливен. Той е кмет на град Сливен и вицепрезидент на Българския футболен съюз.
„Съдба. Разбира се имахме и късмет, защото Израел изненадващо победи Франция преди нашия мач и това ни даде шанс. Бяхме отбор, който никога не се предаваше.“
Емил Костадинов
Тогава: Дясно крило, Порто
Костадинов можеше да пропусне този мач, след като забрави паспорта си. Той обаче бе прекаран през границата с Германия с помощта на бившия си съотборник Георги Георгиев. По-късно играе за Депортиво Ла Коруня, през 1996 печели Купата на УЕФА с Байерн Мюнхен, а след това заема позиции в ЦСКА и Българския футболен съюз.
„Това е гол, който се случва веднъж на хиляда. Не, веднъж на 1 милион. Все още има моменти, които не мога да си спомня след гола. Осъзнах какво се е случил като се прибрахме в съблекалнята.“
Христо Стоичков
Тогава: Ляво крило, Барселона
Един невероятно талантлив футболист. Стоичков е единственият българин до този момент, който печели Златната топка през 1994. Европейски шампион с Барселона през 1992. Престоят му в клуба завършва с пет титли на Испания и златен медал от КНК през 1997. През 2004 година става селекционер на България, след което води Селта Виго, Литекс Ловеч и други.
Любослав Пенев
Тогава: Нападател, Валенсия
Настоящият селекционер на България, асистира за победния гол на Костадинов срещу Франция, но пропуска световното първенство заради коварна болест. Печели дубъл с Атлетико Мадрид през 1996, което е някаква утеха. През този сезон Пенев бележи 32 гола.
След завръщането си в България се отправя към треньорската скамейка. Първо води стария си клуб ЦСКА преди да триумфира с титлата с Литекс през 2011 и да поеме националния тим.
Резерви
Даниел БоримировТогава: Полузащитник, Левски София
Борбеният Боримиров изкарва 9 години в Германия с Мюнхен 1860 и не се отказва от футбола, докато не стига края на 30-те си години, след втори успешен период в Левски. Дългата му кариера му позволява да стане единственият български футболист, играл на две европейски първенства - Евро '96 и Евро 2004. След отказването си, Боримиров се радваше на кариера като спортен директор на Левски.
Петър Александров
Тогава: Нападател, Аарау
Резултатен нападател, който вече караше 30-те, когато се появи на терена в Париж. Той продължава да играе още няколко години за Левски, ФК Люцерн и Аарау. След това е помощник-треньор в ПАОК, Санкт Гален, Грасхопърс и в националния отбор на България при Пламен Марков.
Димитър Пенев
Селкеционер
Огромен централен защитник с 90 мача за националния отбор. Пенев, който е г-н Футбол в България, се наслаждава на успешна кариера като играч и треньор. Винаги е насреща за помощ и съвет, било то за клубен тим или националния. Той има репутация на вдъхновител и обединител. Ще го направи още веднъж на срещата с момчетата от 93-та за 20-ата годишнина от успеха над Франция.
Livesport.bg / Георги Григоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар