Киню: Съвестта ми е чиста, Стоичков не е прав

Снимка: Преса

Жоел Киню е най-мразеният французин в България. През 1994 г. той ръководи полуфинала на „лъвовете“ срещу Италия на световното първенство в САЩ, загубен от нашия тим с 1:2. Това е последният международен мач в кариерата на Киню, пропуснал да отсъди дузпа в полза на „трикольорите“ за игра с ръка на Алесандро Костакурта. Бившият арбитър, който днес работи като чиновник и футболен анализатор, даде ексклузивно интервю за „Преса“. В него той говори за двубоя с Италия, за грешките на реферите и за новите технологии.

Мосю Киню, какво си спомняте от полуфинала на световното в САЩ през 1994 г. между България и Италия, който ръководихте?

Честно казано, вече съм позабравил детайлите от тази среща, но знам, че на един от българските футболисти двубоят не му излиза от главата. Говоря за Стоичков. Прав ли съм?

Да, преди време Христо ви нарече „крадец, който е ограбил мечтата на живота му“. И визираше дузпата, която не отсъдихте за играта с ръка на Били Костакурта в наказателното поле на Италия.
Какво мога да му отвърна? Не желая да влизам в полемики със Стоичков, той може да говори каквото си поиска, но в конкретния случай не е прав да ме обвинява. Моята съвест е абсолютно чиста.

Готов ли сте да му се извините, ако го срещнете лице в лице някой ден?
Няма защо да го правя, след като не се чувствам виновен. В конкретната ситуация прецених, че

играта с ръка на италианския национал е неумишлена следователно не бива да се дава дузпа. Днес, 19 г. по-късно, продължавам да смятам, че съм взел правилното решение. 

Защо според вас фаталните съдийски грешки стават все повече в днешно време?
Не съм съгласен с подобно твърдение. Да вземем за пример последното европейско първенство в Полша и Украйна. За мен реферите бъркаха минимално на този форум. Всички специалисти, с които обсъждах съдийството на Евро 2012, бяха на мнение, че то се е доближавало до съвършенството. Ако въобще е възможно да има такова нещо във футбола и в живота. Да не забравяме, че в момента из всяко кътче на стадионите има поставени камери, които после ни дават повторения на спорните ситуации от възможно най-добрите ъгли. А един арбитър трябва да прецени веднага дали има засада, която е буквално за сантиметри. В този смисъл по мое време, когато техниката не бе толкова развита, върху работата на съдиите не тегнеше толкова голямо напрежение.

Президентът на УЕФА Мишел Платини продължава да настоява, че допълнителните рефери, разположени зад всяка една от двете врати, са отлично решение за играта, но резултатите като че ли говорят обратното...
Аз подкрепям идеята на Платини. Хубаво е да има още два чифта очи, които да следят за случващото се в наказателните полета. Най-важна обаче е комуникацията между тези асистенти и главния съдия. Той трябва да знае, че може да има пълно доверие на своите помощници. И когато се колебае за дадена ситуация, да се осланя на тяхната преценка.

Платини е твърдо против използването на нови технологии, за които настоява президентът на ФИФА Сеп Блатер. Какво е вашето мнение?
Мисля, че едната реформа с допълнителните рефери не пречи на другата с поставянето на камера на голлинията. Двете иновации не си противоречат, а напротив - допълват се. Според мен е хубаво, когато с помощта на техниката може да се вземе важно решение. Като например дали има гол, или не. Въпросът е отново да има добра координация между отделните звена. Друга важна подробност е спорните ситуации да не бъдат излъчвани на видеостените по стадионите. Защото тази практика само вреди на съдиите и ги поставя под още по-голям натиск.

Можем ли да кажем, че футболът в настоящия му вид става все по-бърз, а реферите не могат да смогнат на бясното темпо?
Не, защото

днешните международни арбитри са истински атлети

Знаете ли колко много работят те върху физическата си подготовка? Ходят на фитнес, правят различни упражнения и постоянно минават през съответните тестове. Много е важно за съдиите да са добре подготвени и психически. Колкото до скоростта на играта, за един добър рефер не е необходимо винаги да бъде на метър от ситуацията. Просто трябва да си осигури добър изглед към нея.

Смятате ли, че съдиите трябва да се сдобият с професионален статут, тоест да работят само като такива, а не да са счетоводители от понеделник до петък например?
Моето мнение е, че може да се помисли в тази насока, да има своеобразна еволюция. Но тя трябва да стигне максимум до полупрофесионален ранг. Да, арбитрите получават достатъчно пари, за да живеят само от футбол, но пък не бива да мислят денонощно за играта. Затова според мен е важно да имат и друга работа, с която да се разсейват от напрежението на терена. Все пак нищо чудно след 10 години да станем свидетели на професионални съдии.

Кой е любимецът ви от настоящите рефери?
Много ми харесва англичанинът Хауърд Уеб. Вдъхва респект сред играчите, движи се елегантно по терена. Да, някои от решенията му във финала на Мондиал 2010 бяха подложени на сериозна критика, но аз не съдя за някой колега само от един-единствен мач. За мен е важно цялостното представяне и в случая на Уеб той показва добро ниво постоянно.

Липсва ли ви футболът?
Да, но аз не съм се откъснал напълно от играта. Член съм на Етичната комисия към френската федерация, освен това коментирам спорни моменти за местна радиостанция. А успоредно с това продължавам да съм служител в Министерството на вътрешните работи в Париж. Какво да ви кажа, човек трябва да прави само това, което му харесва. И да не бърка умишлено, защото тогава нанася непоправими щети на репутацията си.

(в. Преса, печатно издание, брой 112 (463) от 23 април 2013)

---

Методи ШУМАНОВ